27.01.2009 г., 23:31

Бунт на сърцето

955 0 3

Като факла изгаря любовта между нас,

тя гори вечно на клада, чакаща любовния час.

На уреченото място, в желания миг, тя бомбата

пуска като старши войник.

 
Любовта е млад редник на старите чувства

и никой на нея гръб не обръща. Капитан е тя

на сърцата мъжки и всеки пред нея се предава

без бой - без патрони и пушки.

 
Офицерът и майорът пред нея козируват:

“Рота напред!” - сърцето да извоюват.

Въстанически бойни отряди са заложили

капани на любовните рани.

 
Полковникът се е зарекъл, че вечно на

любовната битка ще служи, а подполковникът

забравил чин и строй, без изобщо да се бави,

хукна да напада вражески отряди.

 
Любовта е битка - “Кой ще я спечели?”

Нека не гадаем - “истинските смели”.

Любовта е крепост - “Кой ще я завладее?”

И за тази крепост колко кръв се лее!

 
Любовта е убежище - “Кой ще се скрие?”

А колко убежища само по тази земя!

Нека не задаваме грешните въпроси,

нека не ходим без любов голи и боси!

 
Това е бунт на сърцето. Нима не разбра?!

И никога край няма да има тази война!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ще го имам в предвид.
  • хубава идея! търпи редакция и развитие
    за мен:
    "Нима не разбра?!" го махам веднага.

    Това е бунт на сърцето.
    И никога няма да има
    край тази война!
  • военните чинове и съседните рими ми дойдоха в повечко.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...