18.01.2019 г., 18:27

Бунтът на белите мишки

600 1 0

Аз съм сблъсък.
Аз съм стена.
Аз съм 
усмирителна риза.
И онази
онази тъга,
която във никакви
думи не влиза.
Аз съм плът.
Аз съм душа.
Смесени
във епруветка.
В пропорции
точни
за света.
Но нещо
не излезе сметката.
И станах сблъсък.
Станах стена.
Станах
усмирителна риза.
О, божества!
О, божества!
Защо?
И къде
ни зазидахте?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...