18.01.2019 г., 18:27

Бунтът на белите мишки

594 1 0

Аз съм сблъсък.
Аз съм стена.
Аз съм 
усмирителна риза.
И онази
онази тъга,
която във никакви
думи не влиза.
Аз съм плът.
Аз съм душа.
Смесени
във епруветка.
В пропорции
точни
за света.
Но нещо
не излезе сметката.
И станах сблъсък.
Станах стена.
Станах
усмирителна риза.
О, божества!
О, божества!
Защо?
И къде
ни зазидахте?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...