БУРЕН ЖИВОТ
(бяла поема)
(07.03.2004)
1.
Това е бурната игра,
в която съм самата аз!
Не мога да не виждам –
а каквото виждам: описвам.
Преди учех рисуване,
а днес рисувам очите си с грим –
това също е изкуство!
Днес нося скъпи гривни
и чудесни обувки –
удобни за танцуване.
2.
Какво да направя?
Каквото виждам – описвам:
животът е ясен и доста комичен –
и няма кой да ме забавлява,
а ми е все така забавно
и все по-забавно ми става.
3.
Млада съм,
но неприятности съм виждала,
знаете ли?
... Престъпления? Да.
4.
И ми се иска
да съм в силна позиция,
и във възможно най-силната
заставам:
правя го, за да се защитавам.
5.
... Живея бурно – така се случи...
да се бунтувам
е много важно за мен –
не мога да го обясня,
за съжаление.
Дали е чаша моят бурен живот –
отговор ли е, случайна стъпка
или щастие?
6.
Лесно е да обърна
очите си наобратно
и да гледам само към себе си...
изглеждам твърде приятно...
но за какво тогава живея...?
7.
Какво да направя?
Каквото виждам –
описвам:
животът е ясен
и не много сложен,
ако не го усложняваш
излишно!
8.
Лесно от обич към света се случва
да виждаме грозното в красиви цветове
и е лесно от страх и от болка
да наричаме красивото грозно...
9.
Но струва ми се, че
колкото повече хора познавам
и колкото повече разбирам,
все по-малко зная.
А наученото ту си го спомням,
ту го забравям...
10.
Дали е чаша моят бунт –
отговор ли е, случайна стъпка...
или щастие?
11.
Ако попитате жените на магистралата
за отлитането на дните,
те отговарят, както отговарям и аз,
като ме попитате:
“Защо е нужно да се замисляме?”...
Аз също съм магистрално момиче:
уличните правила важат и за мене,
аз съм звезда със своя сцена
и казвам същото,
и в него съм убедена:
“Защо е нужно да се замисляме?” –
и продължавам на бързата музика
да танцувам!
12.
Ако за някого са безумни
и неясни моите думи...
ще му кажа само:
“Студено ми е...
през две-три секунди
треперя,
а навън е лято
и е много над трийсет градуса,
и денят е неделя,
две хиляди и четвърта година.”
© Ема Венева Всички права запазени
Лесно от обич към света се случва
да виждаме грозното в красиви цветове
и е лесно от страх и от болка
да наричаме красивото грозно...
Като се променяме, растем, опознаваме нови хора, сякаш дори ставаме по-наивни... Детството ни е дало онзи дар да виждаме нещата прости... а колкото повече се чудим и търсим отговори, толкова по-объркани сме...