Отвей на Буревей съня,

покажи му отгоре Земята,

целуни го в съня му и с злато

поръси му косата.

Труп неволен той мре под тревата,

над изстрадано щастие рони сълзи,

целуни му челото богато –

в смисъл труден набрал бърчини.

Буревей ще се съмне без жѝвото

и понесъл и гром, и покой,

само в себе си тръпнал по смисъла

Буревей ли съм, или герой.

Отърви го от мрачните мисли,

превърни си косата в злато́,

от брокат да му тлеят остатъци –

ще те погали като с перо.

Буревей ще си вдъхне от благото,

подарено с безброй хитрини,

а сърцето му каменно

ще затупти временно с механични бурми.