12.05.2022 г., 10:15

Бургас и морето в анфас

1.2K 1 0

Морето се боричка като коте

със слънцето, попило във вълните.

Как искам с този ритъм доживотен

то все да ме посреща, с дъх наситен.
 

Петя Дубарова („Морето се боричка...“)

 

Аз вървя по брега на Бургас

и на плажа утеха намирам.

Аз говоря със слово, без глас,

и световните мъки разбирам.

 

Днес усещам – земята гори,

и очите притварям. Боли ме,

а отсреща морето бучи

и повтаря в тъгата си име.
 

Аз попитах защо го боли,

но морето се срина. Заплака.

От небето валяха сълзи

и сърцето залитна към мрака.

 

Не можа да разкаже защо

 се превива от болка голяма

и да каже кога и какво

 е в душата оставило рана...
 

То повтаря и плаче дори.

Не успява и дума да каже.

Изкрещя през сурови вълни

и разби ги безславно на плажа.

 

Като тътен в далечни гори,

ме изплаши морето сърдито

и разкри, че боли и боли.

То от мъка било е разбито.
 

То изригна – студено, само̀ –

и скалите гнева му попиха.

Аз усетих какво и защо

ще науча към края на стиха.

 

„Ако имаш в душата тъма,

позволи ми по пътя да светя!“ –

го помолих и секна дъжда.

То тъгува за своята... Петя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....