Бургаско, есенно
Сънен вятър развя над града есента.
Там, до кея, стоят два-три спомена.
Александровска, цяла във кал и листа,
се препъва във летни отломки.
Погледни ме в очите. Твойте, с цвят на листа,
топла, слънчева есен предричат.
(Тук е редно, за фон, да звучи песента
на най-синьото наше момиче)
Под Альошата пейките, свити, мълчат.
Още носят във скута си лятото –
три момичета, старец, баща с две деца,
и фонтана, мърморещ в legato.
Булевардните лампи потръпват от хлад,
по крайбрежната дремят мъглите.
До Казиното гларуси, гладно, със яд
се препират и гонят вълните.
Продавач на памук виква „Захарен сняг!”-
„Богориди”, задрямал, се сепва.
Грамофонът мълчи, тих е пустият бряг…
Есента взима своята лепта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
