Бурканче

21.11.2004 г., 19:09 ч.

Поезия

1262 0 0

Той я причакваше из спотаените вечерни ъгъли
напрегнат в дъх на пресекулки отпиваше от
капчици съмнение, отмята си косите от челото,
да вкуси тиха, бяла стъпка.
Пристегната в плитка тя е
(пътя
и истината
и живота)
отваря се бурканче и хоп! - усмивка,
повдигане на вежда
тя е
(емоция,
долепени устни,
отпечатъци)
И песен
по разтегнатите улици танцува с нея-
зад прозрачните стени.
Завръзва си косите за обущата
и кротко се прибира в отделението.
А тя -забързана, неподозираща, недообичана,
запираше във вкъщи да скучае...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.