Той я причакваше из спотаените вечерни ъгъли
напрегнат в дъх на пресекулки отпиваше от
капчици съмнение, отмята си косите от челото,
да вкуси тиха, бяла стъпка.
Пристегната в плитка тя е
(пътя
и истината
и живота)
отваря се бурканче и хоп! - усмивка,
повдигане на вежда
тя е
(емоция, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up