Буря
Дъждът избухна в смях
и реши, че аз съм неговото небе,
но от светкавиците ослепях....
И май съм виновна за всемирния потоп,
защото вали ли, вали и плач(а) все не спира;
бях момиче, което те обича и сега те обичам, но съм роб;
аз съм болест, но сама за себе си и всичко в мен умира.
Радвам се, когато рано става тъмно,
за да скрие, че в очите ми било е само нощ
и в тази нощ съзнанието ми босо върви по стръмно
после пада и полита...без да вика “Помощ!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мина Август Жорж Всички права запазени
И след толкова много критики от моя страна ще дам оценка-6,защото идеята ми хареса.