17.05.2004 г., 14:49 ч.
Буря
Дъждът избухна в смях
и реши, че аз съм неговото небе,
но от светкавиците ослепях....
И май съм виновна за всемирния потоп,
защото вали ли, вали и плач(а) все не спира;
бях момиче, което те обича и сега те обичам, но съм роб;
аз съм болест, но сама за себе си и всичко в мен умира.
Радвам се, когато рано става тъмно,
за да скрие, че в очите ми било е само нощ
и в тази нощ съзнанието ми босо върви по стръмно
после пада и полита...без да вика “Помощ!”
и реши, че аз съм неговото небе,
но от светкавиците ослепях....
И май съм виновна за всемирния потоп,
защото вали ли, вали и плач(а) все не спира;
бях момиче, което те обича и сега те обичам, но съм роб;
аз съм болест, но сама за себе си и всичко в мен умира.
Радвам се, когато рано става тъмно,
за да скрие, че в очите ми било е само нощ
и в тази нощ съзнанието ми босо върви по стръмно
после пада и полита...без да вика “Помощ!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мина Август Жорж Всички права запазени
Предложения
-
-
И в тази сива утрин ще помоля Господ да ме направи като него съвършен. Загърбил бремето на остеопоро...
-
> ...а дъщеря ми – само петгодишна, > шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!" > > Елица Кръстев...
-
Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
