Дъждът избухна в смях
и реши, че аз съм неговото небе,
но от светкавиците ослепях....
И май съм виновна за всемирния потоп,
защото вали ли, вали и плач(а) все не спира;
бях момиче, което те обича и сега те обичам, но съм роб;
аз съм болест, но сама за себе си и всичко в мен умира.
Радвам се, когато рано става тъмно,
за да скрие, че в очите ми било е само нощ
и в тази нощ съзнанието ми босо върви по стръмно
после пада и полита...без да вика “Помощ!”
© Мина Август Жорж All rights reserved.
И след толкова много критики от моя страна ще дам оценка-6,защото идеята ми хареса.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
