maiaan (Мая Ангелова)
134 337
27.10.2015 г., 21:21 ч.

Буря 

  Поезия » Пейзажна
396 0 5

Небето раздира копринени пазви,
заплаква без глас с уморени сълзи,
промива земята отворени язви,
проблясва светкавица, с огън гори.
Дъждовните капки насичат листата,
дърветата голи простенват и падат,
отнесени птици уплашено махат с крилата,
гнезда разпилени по тръните бягат.
А вятър свисти, разлюлява земята,
подгонил е облаци сиви без жал,
пречупил на яркото слънце краката
и вързал ръцете му с облачен шал.
Отиде си бурята, слънцето леко разлива
лъчите си огнено жълти, като преди.
Земята отърсва зелената грива,
а вятърът бурен под клоните спи.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря на харесалите. Добре е все пак да си сложите каските...
  • Благодаря, че харесахте!
  • Хубаво рисуваш с думи!
  • И аз си представих твоята буря! Мисля, че в последния ред по-добре би стояла думата "морен", вместо "бурен", заради това, че "спи". Но това е само едно мнение, не е задължително да си съгласна с мен!И защото все пак бурята е свършила и всичко е укротено.
  • Парадоксална образност.

    "Земята отърсва зелената грива,
    а вятърът бурен под клоните спи."

    Тези два последни реда безусловно са поезия. Харесах, Мая!
Предложения
: ??:??