Буря
Небето раздира копринени пазви,
заплаква без глас с уморени сълзи,
промива земята отворени язви,
проблясва светкавица, с огън гори.
Дъждовните капки насичат листата,
дърветата голи простенват и падат,
отнесени птици уплашено махат с крилата,
гнезда разпилени по тръните бягат.
А вятър свисти, разлюлява земята,
подгонил е облаци сиви без жал,
пречупил на яркото слънце краката
и вързал ръцете му с облачен шал.
Отиде си бурята, слънцето леко разлива
лъчите си огнено жълти, като преди.
Земята отърсва зелената грива,
а вятърът бурен под клоните спи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Ангелова Всички права запазени
