Буря
Небето раздира копринени пазви,
заплаква без глас с уморени сълзи,
промива земята отворени язви,
проблясва светкавица, с огън гори.
Дъждовните капки насичат листата,
дърветата голи простенват и падат,
отнесени птици уплашено махат с крилата,
гнезда разпилени по тръните бягат.
А вятър свисти, разлюлява земята,
подгонил е облаци сиви без жал,
пречупил на яркото слънце краката
и вързал ръцете му с облачен шал.
Отиде си бурята, слънцето леко разлива
лъчите си огнено жълти, като преди.
Земята отърсва зелената грива,
а вятърът бурен под клоните спи.
© Мая Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много благодаря на харесалите. Добре е все пак да си сложите каските...
-
Благодаря, че харесахте!
-
Хубаво рисуваш с думи!
-
И аз си представих твоята буря! Мисля, че в последния ред по-добре би стояла думата "морен", вместо "бурен", заради това, че "спи". Но това е само едно мнение, не е задължително да си съгласна с мен!И защото все пак бурята е свършила и всичко е укротено.
-
Парадоксална образност.
"Земята отърсва зелената грива,
а вятърът бурен под клоните спи."
Тези два последни реда безусловно са поезия. Харесах, Мая!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
