Буря
(посвещавам на моя приятел Русин)
Първата капка дъжд се откъсна с писък.
Падна с гръм. Падна с мълния.
Объркан, вятърът стенеше на пресекулки
и сe луташе самотно и стръвно -
търсеше праг, където да спре нозете си,
изранени от дългото лутане.
Два облака рукнаха струйно и жадно.
А хоризонтът - избледнял, спря на място.
Хлебородната угар разтвори пазвата си -
до дъно, до зърната в утробата пазени.
Дъжд се понесе с крилата на ястреби.
Вятър и дъжд се вплетоха страстно.
Няма звезди. Няма вселена. Има сцена -
на едно изтръгнато от небето стенание.
...
Капките дъжд попиха, безостатъчно
отмаляха в топлата пара над земята.
Премалял, мокър и стенещ -
вятърът увисна по клоните на дърветата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Емоция, нежност, чувственост и всичко това заплетено от окото на един ураган!!!