19.10.2008 г., 0:21

Буря

1.4K 0 36



Б У Р Я

(посвещавам на моя приятел Русин)


Първата капка дъжд се откъсна с писък.
Падна с гръм. Падна с мълния.
Объркан, вятърът стенеше на пресекулки
и сe луташе самотно и стръвно -
търсеше праг, където да спре нозете си,
изранени от дългото лутане.
Два облака рукнаха струйно и жадно.
А хоризонтът - избледнял, спря на място.
Хлебородната угар разтвори пазвата си -
до дъно, до зърната в утробата пазени.
Дъжд се понесе с крилата на ястреби.
Вятър и дъжд се вплетоха страстно.
Няма звезди. Няма вселена. Има сцена -
на едно изтръгнато от небето стенание.
...
Капките дъжд попиха, безостатъчно
отмаляха в топлата пара над земята.
Премалял, мокър и стенещ -
вятърът увисна по клоните на дърветата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Просто прекрасно!
    Поздрав за невероятно предадените чувства!
    Ники
  • Настигна ме този вятър...
  • Бурно те целувам, Павли!
    Русин, ти си голяма работа, Приятелю!
  • Ето тук се чувствам като в "свои води" Емоция, нежност, чувственост и всичко това заплетено от окото на един ураган!!!
    Поздравявам ви и двамата, а теб прегръщам!...
  • "Когато гръм удари, как ехото заглъхва"... Каква буреносна нощ и какъв вълнуващ ден за нас, многобройните читатели!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...