Буря
Вятър силен зафуча
и огъна клони млади,
понесе облаци от прах
над къщи и ливади.
Изведнъж притъмня.
Скри се слънцето свенливо.
Черни облаци надвиснаха,
над селцето ни красиво.
Стана тъмно, грозно, страшно.
Вятърът свиреше ужасно.
Хора и животни без посока търчаха,
всеки понесъл своята уплаха.
В тъмнината отекна гръм
и проблясна светлина.
Светкавица се спусна към полето
и раздра за миг небето.
Заваляха едри капки дъжд
и изсипа се порой.
Побеля земята цяла,
текнаха реки безброй.
Забуча дерето страшно.
Повиши нивото си опасно,
образува се приливна вълна
и всичко пред себе си помете тя.
Водата отнесе прасета.
Издави пилета, кокошки, козлета.
Завлече ги в язовира стар,
превърна го в олтар.
Стихията природна взе своя дар.
На всекиго удари голям шамар.
Наводни къщи и дворове,
отнесе огради и мостове.
Дъждът внезапно намаля,
но тревогата на хората не спря.
Дерето все още страховито бучеше
и по пътя си всичко рушеше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Григорова Всички права запазени
