Вятър силен зафуча

и огъна клони млади,

понесе облаци от прах

над къщи и ливади.

Изведнъж притъмня.

Скри се слънцето свенливо.

Черни облаци надвиснаха,

над селцето ни красиво.

Стана тъмно, грозно, страшно.

Вятърът свиреше ужасно.

Хора и животни без посока търчаха,

всеки понесъл своята уплаха.

В тъмнината отекна гръм

и проблясна светлина.

Светкавица се спусна към полето

и раздра за миг небето.

Заваляха едри капки дъжд

и изсипа се порой.

Побеля земята цяла,

текнаха реки безброй.

Забуча дерето страшно.

Повиши нивото си опасно,

образува се приливна вълна

и всичко пред себе си помете тя.

Водата отнесе прасета.

Издави пилета, кокошки, козлета.

Завлече ги в язовира стар,

превърна го в олтар.

Стихията природна взе своя дар.

На всекиго удари голям шамар.

Наводни къщи и дворове,

отнесе огради и мостове.

Дъждът внезапно намаля,

но тревогата на хората не спря.

Дерето все още страховито бучеше

и по пътя си всичко рушеше.