10.05.2012 г., 17:14

Буря

944 0 1

Като буря общуваха двете души-

като фъртуна и ураган.

А тя не искаше сърцето и да опустоши,

и то без капчица свян.

Като огън и пламък се срещаха

и горяха в единно цяло,

ала и двамата усещаха,

че не са се свързали изцяло.

Любов и омраза се преплитаха

и той не можеше да осъзнае

защо след всичко, което изпитаха,

не е способен хармонията да извае.

Жар и вода, въздух и пара

се редуваха, но нямаше обща визия.

Срахувайки се от поквара,

всеки си създаде собствена дивизия.

Дали ще воюват, или ще се помирят,

е спорно, но няма съмнение,

че и на двамата очите им горят

и усещат любовно напрежение.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Дечевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...