22.06.2012 г., 21:20

Буря

1.2K 0 2

Облачно бе и подухна вятър.

Времето набръчкано се сви.

Гръм удари, лисна се театър,

мощната стихия  разязви.

 

Цялата природа се разбрида,

тътен от пожар сърце сгневи.

Дребни като пържена скарида,

смръщиха се храсти и треви.

 

В дъжд обилен паркът се задави.

Пейката с отпенено лице,

бързо от натрапник се избави.

Джобно приютиха се ръце.

 

Страшно и величествено борът

своята природа отстоя. 

Бесен и внушителен декорът

плахост от очите избуя.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...