Дъждовно е навън! Дъждовно е и в мен сърцето...
С мъгли покрити са моите очи
и с проливен дъжд намокрено лицето.
Бурен вятър в душата ми настанал,
гръм пронизал моите гърди.
А ръцете и краката подгизнали от дъждовните реки!
Буря силна ме застигна, буря - наречена Любов!
И ден след ден, бавно ме убива,
ден след ден прокудена до гроб.
Гонят ме мълнии надалеч от мрака.
Стигат ме, пронизват.. И до там.
Мъртво е на вън небето. Мъртво е и в мен сърцето!