Буря от емоции
Буря от емоции
Просторът къпе се в сълзи,
преследван от емоции студени.
Истини ,обвити във мъгли,
предричат тайни разрушени.
Две съдби,две души
протягат ръце да се прегърнат,
последвал гръм, небето трещи-
целувките в прах ще се превърнат.
И сякаш небето се пропуква
и раздира, с цялата си мощ,
греховете на човека рукват,
погълнати от пролетната нощ.
И капят,спускат се в тъмата
хиляди малки сълзици
и под на луната светлината
блестят като бисерни искрици.
Попиват сълзите в земята
на двете покаяли се души,
отчаяно падат, изчезват в тъмата,
прошепвайки последно "Прости!"
Светлини озаряват небето различни,
близки, ярки, далечни.
Гръмотевици водят битки епични,
ветрове извиват гласове безконечни.
Но ето вече притихна..
и океан от тишина се разля,
и бледата луна се усмихна
над студените, мокри поля.
(02.07.2005)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
само че аз като го чета не ми се губи никъде ритъма и нямам как да го редактирам, защото не знам кое :P
