neverborn (Руми)
13 45
13.02.2006 г., 0:06 ч.

Буря от емоции 

  Поезия
1610 0 2

Буря от емоции


Просторът къпе се в сълзи,
преследван от емоции студени.
Истини ,обвити във мъгли,
предричат тайни разрушени.


Две съдби,две души
протягат ръце да се прегърнат,
последвал гръм, небето трещи-
целувките в прах ще се превърнат.


И сякаш небето се пропуква
и раздира, с цялата си мощ,
греховете на човека рукват,
погълнати от пролетната нощ.


И капят,спускат се в тъмата
хиляди малки сълзици
и под на луната светлината
блестят като бисерни искрици.


Попиват сълзите в земята
на двете покаяли се души,
отчаяно падат, изчезват в тъмата,
прошепвайки последно "Прости!"


Светлини озаряват небето различни,
близки, ярки, далечни.
Гръмотевици водят битки епични,
ветрове извиват гласове безконечни.


Но ето вече притихна..
и океан от тишина се разля,
и бледата луна се усмихна
над студените, мокри поля.

(02.07.2005)

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • радвам се, че си оставила коментар и мнение върху "писаницата ми",защото човек винаги има нужда от ориентири само че аз като го чета не ми се губи никъде ритъма и нямам как да го редактирам, защото не знам кое :P
  • Харесва ми,но има как да е и по-добро,на места се губи ритъм,а има насила нашисани рими.Успех занапред!/да знаеш,посланието в профила ти много ми хареса/
Предложения
: ??:??