БУРЯ С ГРАДУШКА

По небето чисто облаци прииждат -

черни, буреносни. Идват за беда.

Кат войска враждебна бързо се предвижват.

Светкавици мятат. Вече заваля.

Пришпорил бърз коня пред тях лудо тича

вятър буен вейде с тръба ги зове, 

моли, призовава, успехи предрича,

само нека ливнат порой дъждове.

Дърве се превиват кат рая покорна,

поклони му правят, молят да поспре,

а той развилнял се, взел властта неспорна,

с' сила клони кърши, яростно реве.

Небето оловно от трясък се цепи.

Буря с колесница громол громоли.

Ледни зърна камък да събираш с шепи.

Няма ли край, Боже? Боже, помози!

Вече изтощена бурята отмина.

Вятърът притихнал някъде се свря.

Мамо, колко пакост  вред където мина?

Какъв грях сторихме, та зло сполетя?

Небето пак чисто ведро се синее.

Слънцето засмяно грее с топлота.

Човекът си знае - трябва да живее.

И след мъка тежка идва радостта.