koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
15.09.2016 г., 17:58 ч.

Бурята 

  Поезия » Пейзажна
425 1 5

Внезапно бурята удари

по покриви и тротоари.

И мълния камшици мята

със гръм надолу към земята.

 

Разцепи се небето вече

и дъжд се лее, като хала.

И някъде натам- далече,

заглъхва гръм, като във зала.

 

И с нова сила загърмява,

а вятърът се подлудява.

Прекършва дънери и клони,

и калните потоци гони.

 

Изплуваха реките голи

от бреговете си смълчани.

Обрулените им тополи

от мълнии са развенчани.

 

И до небето вой се вдига.

Прекъсва се защитна дига

и лудата вода залива

по пътя всичко тук- щастлива...

 

Накрая изведнаж затихна.

Небето сякаш се повдигна.

Зад облак слънце се усмихна,

печал в душите се надигна.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чета за Буря, а мисля за Душата, особено в четвъртия куплет. Много ми хареса! Хубав неделен следобед, Никола!
  • Благодаря, Ади! Радвам се, че хареса! Поздрави от мен и хубав ден!
  • Нарисувани с природата чувства! Хареса ми!
  • Благодаря, Младене! Хубав коментар, но де да беше така! Поздрави от мен и хубав ден!!
  • "В бурята всеки изгубва посока, но стига мечтите си...!"

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/v-buryata-stigash-mechtite-si

    Радвам се, че осветляваш, през призмата на личното си поетично виждане, темата за бурята, Никола, подета още от Яворов в "Градушка", но без шанс за окончателно завършване. И за щастие!!! Направил си принос в това направление и те поздравявам за него!
Предложения
: ??:??