Бурята
Внезапно бурята удари
по покриви и тротоари.
И мълния камшици мята
със гръм надолу към земята.
Разцепи се небето вече
и дъжд се лее, като хала.
И някъде натам- далече,
заглъхва гръм, като във зала.
И с нова сила загърмява,
а вятърът се подлудява.
Прекършва дънери и клони,
и калните потоци гони.
Изплуваха реките голи
от бреговете си смълчани.
Обрулените им тополи
от мълнии са развенчани.
И до небето вой се вдига.
Прекъсва се защитна дига
и лудата вода залива
по пътя всичко тук- щастлива...
Накрая изведнаж затихна.
Небето сякаш се повдигна.
Зад облак слънце се усмихна,
печал в душите се надигна.
© Никола Апостолов All rights reserved.
