Б У Р Я Т А

Бурята на Шекспир изкарва наяве

фалша на неговите герои,

а днескашното, наше, фалшиво съвремие

генерира природните буреносни устои.

Свят започва, да ми се вие,

когато от екрана лъснат безкрайните соларни полета,

идва ми да грабна дистанционното и да спра телевизора,

да изчезне посланието за предстоящата зловеща вендета.

Унищожаваме пасища и ливади,

огромни, самотни дървета, туфи и горички от храсти,

пълни с жизнеността на дребнокалибрена паплач,

лишаваме живота от ювелирните негови страсти.

Вместо да продължаваме стабилното залесяване,

та кислорода да е бол за всички ни,

ние пустини изкуствени остъкляваме,

света си на гибел обричайки.

Териториите на мегаполисите,

с техния ефект на печката,

магистралите от асфалт и бетон

отрови издишващи и конвекция...

Вятърните генератори миксиращи отровната смес,

всичката префинена днескашна тиня,

от която избуява виртуалния и физически стрес,

прекрасната ни планета превръща в пустиня.

Голямата буря тепърва ни предстои,

тя небето отвред ще зачерни,

ще потънат в нея нашите човешки следи,

оцелелите ще попият най-страшното суеверие.

09.12.2024г.гр.Свищов