Бурята на Шекспир изкарва наяве
фалша на неговите герои,
а днескашното, наше, фалшиво съвремие
генерира природните буреносни устои.
Свят започва, да ми се вие,
когато от екрана лъснат безкрайните соларни полета,
идва ми да грабна дистанционното и да спра телевизора,
да изчезне посланието за предстоящата зловеща вендета.
Унищожаваме пасища и ливади,
огромни, самотни дървета, туфи и горички от храсти,
пълни с жизнеността на дребнокалибрена паплач,
лишаваме живота от ювелирните негови страсти.
Вместо да продължаваме стабилното залесяване,
та кислорода да е бол за всички ни,
ние пустини изкуствени остъкляваме,
света си на гибел обричайки.
Териториите на мегаполисите,
с техния ефект на печката,
магистралите от асфалт и бетон
отрови издишващи и конвекция...
Вятърните генератори миксиращи отровната смес,
всичката префинена днескашна тиня,
от която избуява виртуалния и физически стрес,
прекрасната ни планета превръща в пустиня.
Голямата буря тепърва ни предстои,
тя небето отвред ще зачерни,
ще потънат в нея нашите човешки следи,
оцелелите ще попият най-страшното суеверие.
09.12.2024г.гр.Свищов
© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados