1.08.2008 г., 22:24 ч.

Бурята 

  Поезия
678 0 4

Бурята

 

На пода лежах, под масата скрит,

уплашен от поредната буря навън.

Страхът в мен прерасна във стих,

с дъждовен мирис и пролетен сън.

 

Трещяха прозорци, ревеше небето

с поразяваща светкавична мощ

за нещо свято, за нещо отнето

в тази безконечна и прохладна нощ.

 

Накрая всичко притихна. Изчезна вълнението

и нощта прерасна във ден.

Но отново остана живо съмнението,

че не навън беше буря, а вътре в мен.

© Християн Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??