Бурята
На пода лежах, под масата скрит,
уплашен от поредната буря навън.
Страхът в мен прерасна във стих,
с дъждовен мирис и пролетен сън.
Трещяха прозорци, ревеше небето
с поразяваща светкавична мощ
за нещо свято, за нещо отнето
в тази безконечна и прохладна нощ.
Накрая всичко притихна. Изчезна вълнението
и нощта прерасна във ден.
Но отново остана живо съмнението,
че не навън беше буря, а вътре в мен.
© Християн All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
