Aug 1, 2008, 10:24 PM

Бурята 

  Poetry
634 0 4

Бурята

 

На пода лежах, под масата скрит,

уплашен от поредната буря навън.

Страхът в мен прерасна във стих,

с дъждовен мирис и пролетен сън.

 

Трещяха прозорци, ревеше небето

с поразяваща светкавична мощ

за нещо свято, за нещо отнето

в тази безконечна и прохладна нощ.

 

Накрая всичко притихна. Изчезна вълнението

и нощта прерасна във ден.

Но отново остана живо съмнението,

че не навън беше буря, а вътре в мен.

© Християн All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??