1 ago 2008, 22:24

Бурята 

  Poesía
673 0 4

Бурята

 

На пода лежах, под масата скрит,

уплашен от поредната буря навън.

Страхът в мен прерасна във стих,

с дъждовен мирис и пролетен сън.

 

Трещяха прозорци, ревеше небето

с поразяваща светкавична мощ

за нещо свято, за нещо отнето

в тази безконечна и прохладна нощ.

 

Накрая всичко притихна. Изчезна вълнението

и нощта прерасна във ден.

Но отново остана живо съмнението,

че не навън беше буря, а вътре в мен.

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??