Бурята
Бурята
На пода лежах, под масата скрит,
уплашен от поредната буря навън.
Страхът в мен прерасна във стих,
с дъждовен мирис и пролетен сън.
Трещяха прозорци, ревеше небето
с поразяваща светкавична мощ
за нещо свято, за нещо отнето
в тази безконечна и прохладна нощ.
Накрая всичко притихна. Изчезна вълнението
и нощта прерасна във ден.
Но отново остана живо съмнението,
че не навън беше буря, а вътре в мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Християн Todos los derechos reservados
