Бутилка "Мавруд"за двама непознети
На бой се! Аз вече съм отвикнала да плача.
Свикнала съм с тишината
и с думите на всички,
които всъщност нищичко не значат.
Дори с традиционните цветя,
със самотата, със фалшиви ласки.
И знаеш ли? Разбрах,
дори да стане тиквата каляска
- до време е… А после пак си „жаба“,
макар че принц във полунощ те е целувал.
И свикнах вече със това,
че всеки казва: „Ти си луда“,
ако открие моята душа ранима...
И въпреки това – Не бой се! Ела.
И ще изпием бутилката „Мавруд“,
пък после си върви и ти!
Не искаш да ме опознаеш!
Но пречи ли да споделим бутилка вино?
А пък на мен - омръзна ми от еднодневки.
Чието бягство е напълно предвидимо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Liana Di Всички права запазени
