22.02.2007 г., 17:13

бутилка с вдъхновение

979 0 14

В килера ми бутилка,
потънала в мълчание,
пълна със мъгла
и на етикета със
загадъчно писание,
в момент, когато
всичко губеше
значение,
отворих и получих
вдъхновение.

Чух паяк да тъче
омайните си
мрежи,
чух на цветята
тихите
брътвежи,
от тогава музика
в главата ми
звучи,
а аз я слушам
със затворени
очи. . .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хубаво е да чуеш нещо нечувано досега,но по-хубаво е да разбереш какво иска да ти каже
  • Прилича ми на абсентова поезия---ръкопляс от мен
  • Аз си го разтълкувах така: търсиш вдъхновението в големи неща, а то всъщност било мн. близо до теб, просто трябва да го почувстваш...
    Ще си позволя да ти пратя 1 мое старо стихче:
    То

    "Ние все чакаме нещо добро
    да ни се случи в живота посредствен...
    А то все не идва... Къде ли е То?
    Кому завещано е като наследство?
    Или докато на перона стоим
    и го очакваме с влака вечерен,
    може би тъкмо пред наште очи
    нещоТо чака ни...да го намерим..."
  • широка затворени очи,а!?
  • Добро вдъхновение си намерил, определено е свършило добра работа.
    Поздрав за стиха, чудесен е.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...