В килера ми бутилка,
потънала в мълчание,
пълна със мъгла
и на етикета със
загадъчно писание,
в момент, когато
всичко губеше
значение,
отворих и получих
вдъхновение.
Чух паяк да тъче
омайните си
мрежи,
чух на цветята
тихите
брътвежи,
от тогава музика
в главата ми
звучи,
а аз я слушам
със затворени
очи. . .
© Йордан Серафимов Всички права запазени