Бутилката с вълшебното мерло
Бутилката със виното червено
затапена от корка си остава.
Сърцето ми от тебе разделено
от тиха болка днеска натежава
Понякога тъгата изкушава
и примирено ми нашепва с глас:
" Отваряй питието в този час!
До дъно пий! И твоето тегло
ти утоли с безчувственна забрава! "
О, не! О, не! Не ще да го направя.
Бутилката с вълшебното мерло
за новата ни среща пазя аз.
Бутилката щом пълна е, тогава -
на моята душа е огледало
и влюбеният порив продължава,
и чиста ще е любовта изцяло,
и виното ще бъде отлежало.
Горчилка е, да го изпия сам,
а само с теб е чудото му, знам,
защото вярвам в живото начало.
Каквото е било, то е било...
При мене ще се върнеш засияло.
Бутилката с вълшебното мерло
за новата ни среща пазя аз.
Навън снегът покрива всичко в бяло
и студ сковава нощите и дните,
но във надежда светлина познало
предчувствие пътува към звездите.
Окуражават искрено мечтите
и първите кокичета, нали.
Дори и безпощадно да боли
и в най- измъчващото в мрака зло
един единствен цвят от дълбините
на всеки мраз е знак на бъднините.
Бутилката с вълшебното мерло
за новата ни среща пазя аз.
С поезия, с любов и с красота,
предшестващи пренежно пролетта
два погледа в един ще са в естаз.
Ще звъннат чашите - стъкло в стъкло -
в наздравица ще бъде сладка глътка
и слели се във приказна прегръдка
ще се целунем в сбъднатият транс
Бутилката с вълшебното мерло
за новата ни среща пазя аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
