7.02.2022 г., 17:57 ч.

Бутилката с вълшебното мерло 

  Поезия » Любовна
958 3 14

Бутилката със виното червено

затапена от корка си остава.

Сърцето ми от тебе разделено

от тиха болка днеска натежава

Понякога тъгата изкушава 

и примирено ми нашепва с глас:

" Отваряй питието в този час!

До дъно пий! И твоето тегло

ти утоли с безчувственна забрава! "

О, не! О, не! Не ще да го направя.

    Бутилката с вълшебното мерло

    за новата ни среща пазя аз.

 

Бутилката щом пълна е, тогава -

на моята душа е огледало

и влюбеният порив продължава,

и чиста ще е любовта изцяло,

и виното ще бъде отлежало.

Горчилка е, да го изпия сам,

а само с теб е чудото му, знам,

защото вярвам в живото начало.

Каквото е било, то е било...

При мене ще се върнеш засияло.

    Бутилката с вълшебното мерло

    за новата ни среща пазя аз.

 

Навън снегът покрива всичко в бяло

и студ сковава нощите и дните,

но във надежда светлина познало

предчувствие пътува към звездите.

Окуражават искрено мечтите

и първите кокичета, нали.

Дори и безпощадно да боли

и в най- измъчващото в мрака зло

един единствен цвят от дълбините

на всеки мраз е знак на бъднините.

    Бутилката с вълшебното мерло

    за новата ни среща пазя аз.

 

С поезия, с любов и с красота,

предшестващи пренежно пролетта

два погледа в един ще са в естаз.

Ще звъннат чашите - стъкло в стъкло -

в наздравица ще бъде сладка глътка

и слели се във приказна прегръдка

ще се целунем в сбъднатият транс

    Бутилката с вълшебното мерло

    за новата ни среща пазя аз.

 

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??