Бягам
бягам от теб.
Има още толкова
тирета между цифрите,
толкова много въпросителни
неизчистени...
Бягам навътре в себе си.
в някоя задънена улица,
в някоя тъмна пряка,
прося милостиня от крадец
в завоя преди старостта,
преди сянката да достигне и устните.
Бягам от чужди погледи,
открит огън в гърба,
от срама на хиляди скрити истини,
твърде е рано за тях,
от един друг, различен живот,
където се смея, троша ледове,
съживявам пустини.
Бягам, защото не вярвам,
защото не вярваш,
а любовта е преди всичко вяра,
моя любов...
Откъсни ме,
опитай ме, алена, съскаща, зряла,
още търся ръката ти в тъмното...
Бягам, за да съм близо.
За да останeм невкусили, чисти.
Готови за отлитане.
За нашата Нирвана.
И знам, никой от нас няма да стъпче
нито една тревичка
от гората на съвестта си.
И по-добре,
и слава Богу.
Ще те пазя
в дълбоките зими,
в още по-дълбоките лета.
Вечнозелена ще бъде гората ни,
непознала човешки крак.
Бягам от рая
и съм в него завинаги,
а знаеш колко мразя тази дума...
Едно време змията е имала
хубав цял език като другите животни.
Но понеже била много чувствителна,
един ден се почувствала раздвоено.
Започнала да живее двойнствен живот.
Това раздвоило езика ѝ.
Раят е луксът да си на едно място -
там, където си.
Бягам,
за да не се раздвоявам.
Виждам как е усторено -
всичките му механизми
на болене, трептене и обичане.
Все пак се потапям,
потапям се.
Заблуда ли е или истина ?
Усещам те,
прозрачни са водите ти за мен.
дори и мрачните.
Потапям се.
Горещо е.
Заблуда ли е ?
Така ми се искаше
да си струва
Само за миг
надзърнах в очите
на необятното щастие
и си струваше.
© Лилия Минева Всички права запазени