11.07.2021 г., 22:35

Бягам

639 2 2

Бягам

бягам от теб.

Има още толкова

тирета между цифрите,

толкова много въпросителни

неизчистени... 

Бягам навътре в себе си. 

в някоя задънена улица, 

в някоя тъмна пряка,

прося милостиня от крадец 

в завоя преди старостта, 

преди сянката да достигне и устните. 

Бягам от чужди погледи,

открит огън в гърба, 

от срама на хиляди скрити истини,

твърде е рано за тях,

от един друг, различен живот, 

където се смея, троша ледове, 

съживявам пустини.

Бягам, защото не вярвам, 

защото не вярваш, 

а любовта е преди всичко вяра,

моя любов...

Откъсни ме, 

опитай ме, алена, съскаща, зряла, 

още търся ръката ти в тъмното...

 

Бягам, за да съм близо.

За да останeм невкусили, чисти.

Готови за отлитане.

За нашата Нирвана.

И знам, никой от нас няма да стъпче 

нито една тревичка 

от гората на съвестта си.

И по-добре,

и слава Богу.

Ще те пазя

в дълбоките зими, 

в още по-дълбоките лета.

Вечнозелена ще бъде гората ни, 

непознала човешки крак.

Бягам от рая 

и съм в него завинаги,

а знаеш колко мразя тази дума...

 

 

Едно време змията е имала 

хубав цял език като другите животни.

Но понеже била много чувствителна,

един ден се почувствала раздвоено.

Започнала да живее двойнствен живот.

Това раздвоило езика ѝ.

Раят е луксът да си на едно място -

там, където си.

Бягам, 

за да не се раздвоявам.

 

 

Виждам как е усторено -

всичките му механизми 

на болене, трептене и обичане.

Все пак се потапям, 

потапям се.

Заблуда ли е или истина ? 

Усещам те, 

прозрачни са водите ти за мен.

дори и мрачните.

Потапям се.

Горещо е.

Заблуда ли е ?

Така ми се искаше 

да си струва

Само за миг 

надзърнах в очите 

на необятното щастие

и си струваше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Минева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...