Бягам

бягам от теб.

Има още толкова

тирета между цифрите,

толкова много въпросителни

неизчистени... 

Бягам навътре в себе си. 

в някоя задънена улица, 

в някоя тъмна пряка,

прося милостиня от крадец 

в завоя преди старостта, 

преди сянката да достигне и устните. 

Бягам от чужди погледи,

открит огън в гърба, 

от срама на хиляди скрити истини,

твърде е рано за тях,

от един друг, различен живот, 

където се смея, троша ледове, 

съживявам пустини.

Бягам, защото не вярвам, 

защото не вярваш, 

а любовта е преди всичко вяра,

моя любов...

Откъсни ме, 

опитай ме, алена, съскаща, зряла, 

още търся ръката ти в тъмното...

Бягам, за да съм близо.

За да останeм невкусили, чисти.

Готови за отлитане.

За нашата Нирвана.

И знам, никой от нас няма да стъпче 

нито една тревичка 

от гората на съвестта си.

И по-добре,

и слава Богу.

Ще те пазя

в дълбоките зими, 

в още по-дълбоките лета.

Вечнозелена ще бъде гората ни, 

непознала човешки крак.

Бягам от рая 

и съм в него завинаги,

а знаеш колко мразя тази дума...

Едно време змията е имала 

хубав цял език като другите животни.

Но понеже била много чувствителна,

един ден се почувствала раздвоено.

Започнала да живее двойнствен живот.

Това раздвоило езика ѝ.

Раят е луксът да си на едно място -

там, където си.

Бягам, 

за да не се раздвоявам.

Виждам как е усторено -

всичките му механизми 

на болене, трептене и обичане.

Все пак се потапям, 

потапям се.

Заблуда ли е или истина ? 

Усещам те, 

прозрачни са водите ти за мен.

дори и мрачните.

Потапям се.

Горещо е.

Заблуда ли е ?

Така ми се искаше 

да си струва

Само за миг 

надзърнах в очите 

на необятното щастие

и си струваше.