19.08.2010 г., 20:42

Бягам

951 0 3

 

 

Бягам, не искам да спирам.

Не поглеждам назад, има болка.

Искам да избягам в самотата си,

там сърцето се чувства укрито.

 

Но тези сълзи, породени от спомен,

давят, преследват дори и в съня.

В тази съдба нямам право на избор,

всяка крачка води право към теб.

 

В съзнанието ми кънти един глас,

той ме вика, търси едно желание.

Трябва да прикрия следите си…

слабостта на любовта ще ме убие.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Миленова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...