19.08.2010 г., 20:42

Бягам

949 0 3

 

 

Бягам, не искам да спирам.

Не поглеждам назад, има болка.

Искам да избягам в самотата си,

там сърцето се чувства укрито.

 

Но тези сълзи, породени от спомен,

давят, преследват дори и в съня.

В тази съдба нямам право на избор,

всяка крачка води право към теб.

 

В съзнанието ми кънти един глас,

той ме вика, търси едно желание.

Трябва да прикрия следите си…

слабостта на любовта ще ме убие.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Миленова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...