Бягам, не искам да спирам.
Не поглеждам назад, има болка.
Искам да избягам в самотата си,
там сърцето се чувства укрито.
Но тези сълзи, породени от спомен,
давят, преследват дори и в съня.
В тази съдба нямам право на избор,
всяка крачка води право към теб.
В съзнанието ми кънти един глас,
той ме вика, търси едно желание.
Трябва да прикрия следите си…
слабостта на любовта ще ме убие.
© Снежана Миленова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
