Защо си слаб, за Бога?
Защо не искаш да се бориш?
Облякъл си фалшива тога
и чакаш мене да заробиш.
Не искал никой да променя,
съмнения във мен горяли...
Не иска мене да обича!
Истината е това! Разбра ли?
Момче си ти, но не и на години.
Сам не знаеш ти що искаш.
А душата ми обръщаш на руини
и сърцето ми жестоко стискаш.
Аз искам истината, дявол да го вземе!
Не искам аз измислици и прах!
Но защо ми е дете да ме приеме,
което от любовта ми го е страх...
© Румяна Йорданова Всички права запазени