Radica

23 резултата

"Приказка за стълбата" - Смирненски

"Приказка за стълбата" - Христо Смирненски
Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!"
Чете: Радица Божилова
3.8K 2 4

Воин

Тук си стъпил с орисия за борба.
На теб улиците и горите са ти тесни.
Воин роден с цел за свобода,
намерил я в собствените песни.
Не е нужно да изкореняваш тръни. ...
1.4K 1 2

В зори

Когато мрак мечтите размаже,
и полята бледнеят в своите тъги,
ти хвани ръката ми нежно
и до изгрев с мен остани.
На сутрун, тогава, аз ще забравя ...
1K 1

Не си отивай - Дамян Дамянов

Чете: Радица Божилова
music: from YouTube - "Tears"
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай, ...
4.8K 4 10

Елисавета Багряна - Не те измести никой

Чете: Радица Божилова
НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща ...
3.4K 3

Безглаголна обич

Пеперуди, маргаритки и любов,
тъмна вечер, чаша от кристал.
Птици, посреднощен зов
пурпурно-златист воал.
Сподавен шум и тих ропот, ...
1.9K 1 4

Добър?

Мълчалива усмивка прикрива празнотата,
разнасят се звукове от звънливата уста,
разнасят се песни и викове за добротата,
от човека превърнал се в злобна суета.
Мъчи се, чака, не разбира нещата, ...
1.5K 3 6

В очакване на ден

-Вдъхновено от творчеството на Христо Смирненски
Очи търсещи надежда, търсещи живот. Души в преследване на добро и любов. Мечти, сърца, умове, оставени в хладни улици да търсят свойта топлина. Всички ние сме прашинки разпиляни по чудната повръхност на своята съдба “ ний всички сме деца на майката зе ...
2K 2

Пролет

И с дъждът свикнах, и с мъглите,
и тъжна ми се струва пролетта,
същи са ми нощите и дните –
тъмна ми е пълната луна.
Поредна нощ пред вятъра ...
4.9K 6 18

В тихи нощи

В тихи нощи
Празнината може да прегръща!
Но болезнена е тази сладост,
която спомени далечни връща –
спомени изпълнени със радост. ...
1.6K 3 12

Отвъд хоризонта

Отвъд хоризонта
Тишина - стени грамадни,
броня на мечти омайни-
пазеха очите ѝ смарагдни
в мрака на гибелните тайни. ...
1.4K 1

Модерното робство

Неунищожимата верига, с която бяха оковани предците ни, не стоманената, а моралната - тя все още държи неподвижно ръцете ни.
Толкова много избори, толкова перспективни решения, а всъщност в сърцевината на всяко от тях лежи принуденост. Всеки избор е възел от безкрайната верига, която не престава да ...
2.4K 1 2

След хиляди години

Хиляди молекули.
Хиляди лица.
Разпиляни за наказание,
навсякъде по света...
Години и столетия ...
1.4K 1 2

Да чакаш на ръба

Да чакаш на ръба
Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо ...
1.7K 1 6

Бягство

Бягство
Бягство!
Има ли крайна цел?
Един хаотичено празен кът,
душата ти превзел. ...
1.6K 2

Аз ще чакам

Аз ще чакам...
Все ще чакам този ден,
макар и бил далечен,
мечтаейки как ще си до мен,
как живота става вечен. ...
1.3K 2

Чрез небето - в душата

Чрез небето - в душата
Защо тъй често поглеждам
високо в тъмната безкрайност,
и след всичко принудено свеждам
погледа към своята реалност? ...
1.4K 2

Червени рози

Червени рози
Червени рози по
лицето на съдбата,
разпепеляват се бързо,
дълбоко в душата. ...
1.4K 3

От едни тъжни очи - гледката на Римската империя

От едни тъжни очи - гледката на Римската империя
Скъпо дневниче, за пореден път ти пиша същата история. Обстановката не се променя. Още по-страшно е, нещата се влошават. Всеки ден умират хора, всеки ден биват измъчвани и прогонвани християните. Аз изпитвам гняв, бих искал да се съпротивим на силата ...
1.8K 1

Двама сред звездите

Двама сред звездите
Вечер, когато звездите,
на небето затрептят,
ние самотно търсещи душите,
в миг очите ни ще заблестят. ...
1.4K 3

Огледални чувства

Огледални чувства
Огледалните чувства на един поет,
изхвърчали от душата,
създават незабравим дует,
пълнейки с омайване сърцата. ...
1.5K 1 2

Деветият ден от апокалипсиса

Деветият ден от апокалипсиса
Беше тихо! Беше страшно! Чуваше се шепот, че идва краят на мъчението.
Беше осмия ден от ужасяващият кошмар. Мислехме, че е край. Всичко затихна. Природата вече след толкова дни се изгуби в съня си. Беше минало! Събудихме се от кошмара, за да влезем в следващия. В болката ...
2.1K