Бягам,
бягам в мислите си, 
и в сънищата си понякога, 
от този свят мечтая някога да отлетя. 
Бягам и от сивото на ежедневието, 
бягам от приетото обществено нормално, 
бягам и от лицемерието на обществото, облечено във суета, като зараза безобидна  стелеща се по земята. 
Бягам от нечестие и низки страсти, утаяващи се като блатна тиня и съвременни стандарти. 
Бягам и отлепям се от тинята, не искам в нея да се потопя, 
да спра - това не мога да си позволя. 
Бягам от житейските неволи,  
бягам от непознатите за мен познати,
бягам и от себе си понякога дори. 
И бягайки преодолявам гравитацията,
разтваря се душата ми във неизвестното, 
само тъй тя може да лети.