Бягство
Бягам,
бягам в мислите си,
и в сънищата си понякога,
от този свят мечтая някога да отлетя.
Бягам и от сивото на ежедневието,
бягам от приетото обществено нормално,
бягам и от лицемерието на обществото, облечено във суета, като зараза безобидна стелеща се по земята.
Бягам от нечестие и низки страсти, утаяващи се като блатна тиня и съвременни стандарти.
Бягам и отлепям се от тинята, не искам в нея да се потопя,
да спра - това не мога да си позволя.
Бягам от житейските неволи,
бягам от непознатите за мен познати,
бягам и от себе си понякога дори.
И бягайки преодолявам гравитацията,
разтваря се душата ми във неизвестното,
само тъй тя може да лети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Климентин Чернев Всички права запазени