Бягам,
бягам в мислите си,
и в сънищата си понякога,
от този свят мечтая някога да отлетя.
Бягам и от сивото на ежедневието,
бягам от приетото обществено нормално,
бягам и от лицемерието на обществото, облечено във суета, като зараза безобидна стелеща се по земята.
Бягам от нечестие и низки страсти, утаяващи се като блатна тиня и съвременни стандарти.
Бягам и отлепям се от тинята, не искам в нея да се потопя,
да спра - това не мога да си позволя.
Бягам от житейските неволи,
бягам от непознатите за мен познати, ...