Бягство
Mоля, спри ме, не ме пускай,
едничка дума ми кажи,
до теб ще бъда аз навеки,
не ще да роним пак сълзи.
Вратата ядно не затръшвай,
не давай гръб на любовта,
не искам всичко пак да свършва,
дори и без една кавга.
Едничка дума толкоз искам,
но ще я чуя ли едва,
за твойто плахо остани
аз давам всичко на света.
Но ти мълчиш, не проговаряш
и тръгвам си, отново угнетен,
и с мъка, тъжно си повтарям,
подтиснат, смутен, разярен:
Не ме обича!Пак съм сам!
Защо?Какво направих?
Да те попитам как не знам!
И бягам, крия се, замлъквам,
отвътре всичко в мен крещи,
навел глава, отново тръгвам,
но, моля те, кажи ми СПРИ!!!
Да бягам изморих се - казвам,
но продължавам все така
и всички пътища отрязвам
безсилен, преклонил глава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Всички права запазени
