Бягство
БЯГСТВО
Отново потеглям на път ,предадена за кой ли път,
раница стягам, какво ли ми трябва, още не знам.
Бягам от спомени, минало, теб. Бягам от всичко.
А раницата натежава, емоциите са много веч,
прииска ми се, но не в жарава, а да крача боса в лед.
Опитвам се да не мисля и само в поглед побирам света,
който се срути незнайно защо изведнъж.
Ах... и това ли... струна скъсана под фотос стои
и напомня „Джулая“ как пеехме в ранни зори.
Китарата стара виждам лежи, но липсваща струна нямо мълчи.
Време е вече и зная, трябва да тръгвам навън,
пътят ме чака неустоим като сън.
Думи излишни са - туй го разбрах,
мой мил и сладък грях.
Не мога да искам, а и не искам
да взема от тебе любовта,
която ти дари на другата жена.
Такъв си - различен, не мога да виня.
Вината си е само моя, глупаво се влюбих, знам.
Поисках да те имам - имах те... за миг.
Отнасям те, отнасям те във спомените скрит,
дори от мен, мой нежен лазурит.
Греховно бе да те желая, да бъдеш само мой.
А изгревът, какво е той?
На него радват му се всички.
Бъди щастлив, о, Изгрев мой.
При мене бавно пак нощта настъпва.
Спомени тежки отнасям сега,
врата ще затворя една към света.
Рикардо Дакар 03/12/2011 Виена
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рикардо-Дакар Всички права запазени
Тъжно, но много хубаво!
