Бягство

8 дек. 2011 г., 20:05

Поэзия

822 0 6

БЯГСТВО

Отново потеглям на път ,предадена за кой ли път,

раница стягам, какво ли ми трябва, още не знам.

Бягам от спомени, минало, теб. Бягам от всичко.

А раницата натежава, емоциите са много веч,

прииска ми се, но не в жарава, а да крача боса в лед.

Опитвам се да не мисля и само в поглед побирам света,

който се срути незнайно защо изведнъж.

Ах... и това ли... струна скъсана под фотос стои

и напомня „Джулая“ как пеехме в ранни зори.

Китарата стара виждам лежи, но липсваща струна нямо мълчи.

Време е вече и зная, трябва да тръгвам навън,

пътят ме чака неустоим като сън.

Думи излишни са - туй го разбрах,

мой мил и сладък грях.

Не мога да искам, а и не искам

да взема от тебе любовта,

която ти дари на другата жена.

Такъв си - различен, не мога да виня.

Вината си е само моя, глупаво се влюбих, знам.

Поисках да те имам - имах те... за миг.

Отнасям те, отнасям те във спомените скрит,

дори от мен, мой нежен лазурит.

Греховно бе да те желая, да бъдеш само мой.

А изгревът, какво е той?

На него радват му се всички.

Бъди щастлив, о, Изгрев мой.

При мене бавно пак нощта настъпва.

Спомени тежки отнасям сега,

врата ще затворя една към света.

Рикардо Дакар 03/12/2011 Виена

sani-ti (Таня Иванова)

2011-12-10T08:41:04+02:00

"мой нежен лазурит" - приказно! поздрав!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-12-09T10:50:55+02:00

Тъжно, но много хубаво!
рокерче666 (Богдана Маринова)

2011-12-09T01:04:38+02:00

Хареса ми !
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2011-12-08T22:50:43+02:00

пътят е жив, вика, затворих врати
swestan (Светла Стоименова)

2011-12-08T22:46:54+02:00

"Отново потеглям на път ,предадена за кой ли път,
раница стягам, какво ли ми трябва, още не знам."

Коментарът е излишен!!!
Ена (Елена Гоцева)

2011-12-08T22:17:11+02:00

Това авторско ли е?
Прилича ми на превод...