БЯГСТВО
Отново потеглям на път ,предадена за кой ли път,
раница стягам, какво ли ми трябва, още не знам.
Бягам от спомени, минало, теб. Бягам от всичко.
А раницата натежава, емоциите са много веч,
прииска ми се, но не в жарава, а да крача боса в лед.
Опитвам се да не мисля и само в поглед побирам света,
който се срути незнайно защо изведнъж.
Ах... и това ли... струна скъсана под фотос стои
и напомня „Джулая“ как пеехме в ранни зори.
Китарата стара виждам лежи, но липсваща струна нямо мълчи.
Време е вече и зная, трябва да тръгвам навън, ...