Бягство по изгрев
Аз навярно за теб съм море.
Ти се губиш в очите ми сини,
а вълната момент си краде
и се лее в познатото име.
Аз съм млада душа на момче.
Аз съм мъж и в очите си пазя
наранени – безброй светове,
но не мога човека да мразя!
Не, не мога да мразя човек!
Не, не искам човекът да страда!
Щом животът е груб и нелек,
ти изпращам добро за награда.
Аз съм шепот на тиха луна
и света ни до болка обичам!
Ти си моята светла страна,
към която усмихнат ще тичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
