29.05.2021 г., 22:59 ч.
Бягство по изгрев
Аз навярно за теб съм море.
Ти се губиш в очите ми сини,
а вълната момент си краде
и се лее в познатото име.
Аз съм млада душа на момче.
Аз съм мъж и в очите си пазя
наранени – безброй светове,
но не мога човека да мразя!
Не, не мога да мразя човек!
Не, не искам човекът да страда!
Щом животът е груб и нелек,
ти изпращам добро за награда.
Аз съм шепот на тиха луна
и света ни до болка обичам!
Ти си моята светла страна,
към която усмихнат ще тичам!
© Димитър Драганов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря!
-
Красива поезия!
-
С любов към римите, благодаря Ви!
-
Богата душа, богатство и красота твори!
-
Благодаря Ви, di_t (Tаня)! Спокойна вечер!
-
"Шепот на тиха луна" - прекрасно е...
-
Прегръща и направлява.
-
Добър избор. Светлината озарява.
-
Благодаря, Самодива (Вики)! Всичко най-добро от мен!
-
Светло, позитивно, красиво! Браво, момче!
-
Благодаря Ви, че споделихте какви размисли е породила у Вас моята творба! Бъдете здрави, вдъхновени и вдъхновение!
-
Харесвам позитивизма, надеждата, обичта, които винаги присъстват в твоята поезия, Митко! Поздравления!
-
Харесва ми! Няма нищо по-хубаво от това, човек да обича света, в който живее! Светът също го обича и го прегръща в обятията си! И споделя с него съкровени тайни, които за другите са скрити! Поздравления!
-
Аз съм шепот на тиха луна
и света ни до болка обичам! -
Красиво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
