Бягство по изгрев
Аз навярно за теб съм море.
Ти се губиш в очите ми сини,
а вълната момент си краде
и се лее в познатото име.
Аз съм млада душа на момче.
Аз съм мъж и в очите си пазя
наранени – безброй светове,
но не мога човека да мразя!
Не, не мога да мразя човек!
Не, не искам човекът да страда!
Щом животът е груб и нелек,
ти изпращам добро за награда.
Аз съм шепот на тиха луна
и света ни до болка обичам!
Ти си моята светла страна,
към която усмихнат ще тичам!
© Димитър Драганов All rights reserved.
