29.03.2009 г., 12:40

Бях

759 0 0

Океан бях, но ти не ме преплува.

Земя бях, но ти не ме разора.

Огън бях, но ти ме потуши.

Книга бях, но ти не ме прочете.

 

И тази бях, и друга бях, но ти на мен не се обрече.

И дреха бях, но ти не ме облече.

И мисъл бях, но ти не ме измисли.

И радост бях, но ти не се засмя.

 

И приятел бях, но ти за мен не плака.

И сестра бях, но чувства в тебе не донесох.

И мъка бях, но тебе не потресох.

И любов бях, но заради теб, от нея се отрекох.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Хубчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...