Бях

Поезия

1.1K 0 15

Бях Смъртта

и Живота бях.

Бях Любовта

и Омразата бях.

Като какъв ли не живях!?

Като Мъгла,

като Самота,

като човек

и всеки век

се чудех защо съм такъв,

и като нещастника пръв

бягах от всяко щастие

и прегръщах всяко нещастие!

Кого ли не бях,

но само едно не успях

и него с болка разбрах,

че себе си единствено не бях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Маслината (Нова)

Явно можеш да бъдеш себе си. Избрал си Поезията, а тя има силата да провокира. Ти успяваш, поете. Друг е въпроса В кого? какво?! Не може от кошница с ябълки да извадиш комета! Поздравявам те.

2008-12-04T14:05:45+02:00
smile1 (Валка)

Браво Ники!Огънче си ти!
Поздрави!

2008-12-04T09:34:26+02:00
враната (Маргарита Василева)

На мен пък ми хареса!Защо даваме определения,кой е светъл,кой е тъмен...поза,доброта...Всичко е индивидуалност!И авторът е писал това,защото така го е чувствал.Как иначе!
Добро утро!

2008-12-04T08:11:06+02:00
Nella_gold (Нели )

Не знам, но като прочетох още днес стиха, се замислих над идеята - дали и смъртта не може да бъде светлина в ...тунела?! И защо трябва да си себе си, ако друг ти дърпа конците...А може би точно тогава лирическия е бил Себе си?! Защо не?
Защото точно живота понякога ни поставя в неудобни "пози".
Поздрав, Ники!
Стихът ти ми допадна, и не само, замисли ме!

2008-12-03T22:21:46+02:00
Юлия (Юлияна)

"... поза е последната дума, която може да се използва са това, което пиша!"

Това е твое твърдение за използваната от мен дума. Естествено бях длъжна да се аргументирам.
А твърдението на Таня пък ме впечатли със своята абсурдност.
Нищо повече. Ни най-малко желание за спор. Ена е права за сензитивността. Сигурно е непоносимо да живееш с чувството, че никога не си бил себе си.

2008-12-03T20:14:17+02:00