Dec 3, 2008, 11:50 AM

Бях

  Poetry
1.1K 0 15

Бях Смъртта

и Живота бях.

Бях Любовта

и Омразата бях.

Като какъв ли не живях!?

Като Мъгла,

като Самота,

като човек

и всеки век

се чудех защо съм такъв,

и като нещастника пръв

бягах от всяко щастие

и прегръщах всяко нещастие!

Кого ли не бях,

но само едно не успях

и него с болка разбрах,

че  себе си единствено не бях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой All rights reserved.

Comments

Comments

  • Явно можеш да бъдеш себе си. Избрал си Поезията, а тя има силата да провокира. Ти успяваш, поете. Друг е въпроса В кого? какво?! Не може от кошница с ябълки да извадиш комета! Поздравявам те.
  • Браво Ники!Огънче си ти!
    Поздрави!
  • На мен пък ми хареса!Защо даваме определения,кой е светъл,кой е тъмен...поза,доброта...Всичко е индивидуалност!И авторът е писал това,защото така го е чувствал.Как иначе!
    Добро утро!
  • Не знам, но като прочетох още днес стиха, се замислих над идеята - дали и смъртта не може да бъде светлина в ...тунела?! И защо трябва да си себе си, ако друг ти дърпа конците...А може би точно тогава лирическия е бил Себе си?! Защо не?
    Защото точно живота понякога ни поставя в неудобни "пози".
    Поздрав, Ники!
    Стихът ти ми допадна, и не само, замисли ме!
  • "... поза е последната дума, която може да се използва са това, което пиша!"

    Това е твое твърдение за използваната от мен дума. Естествено бях длъжна да се аргументирам.
    А твърдението на Таня пък ме впечатли със своята абсурдност.
    Нищо повече. Ни най-малко желание за спор. Ена е права за сензитивността. Сигурно е непоносимо да живееш с чувството, че никога не си бил себе си.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...