Dec 3, 2008, 11:50 AM

Бях

  Poetry
1.1K 0 15

Бях Смъртта

и Живота бях.

Бях Любовта

и Омразата бях.

Като какъв ли не живях!?

Като Мъгла,

като Самота,

като човек

и всеки век

се чудех защо съм такъв,

и като нещастника пръв

бягах от всяко щастие

и прегръщах всяко нещастие!

Кого ли не бях,

но само едно не успях

и него с болка разбрах,

че  себе си единствено не бях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой All rights reserved.

Comments

Comments

  • Явно можеш да бъдеш себе си. Избрал си Поезията, а тя има силата да провокира. Ти успяваш, поете. Друг е въпроса В кого? какво?! Не може от кошница с ябълки да извадиш комета! Поздравявам те.
  • Браво Ники!Огънче си ти!
    Поздрави!
  • На мен пък ми хареса!Защо даваме определения,кой е светъл,кой е тъмен...поза,доброта...Всичко е индивидуалност!И авторът е писал това,защото така го е чувствал.Как иначе!
    Добро утро!
  • Не знам, но като прочетох още днес стиха, се замислих над идеята - дали и смъртта не може да бъде светлина в ...тунела?! И защо трябва да си себе си, ако друг ти дърпа конците...А може би точно тогава лирическия е бил Себе си?! Защо не?
    Защото точно живота понякога ни поставя в неудобни "пози".
    Поздрав, Ники!
    Стихът ти ми допадна, и не само, замисли ме!
  • "... поза е последната дума, която може да се използва са това, което пиша!"

    Това е твое твърдение за използваната от мен дума. Естествено бях длъжна да се аргументирам.
    А твърдението на Таня пък ме впечатли със своята абсурдност.
    Нищо повече. Ни най-малко желание за спор. Ена е права за сензитивността. Сигурно е непоносимо да живееш с чувството, че никога не си бил себе си.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....