3 dic 2008, 11:50

Бях 

  Poesía
791 0 15

Бях Смъртта

и Живота бях.

Бях Любовта

и Омразата бях.

Като какъв ли не живях!?

Като Мъгла,

като Самота,

като човек

и всеки век

се чудех защо съм такъв,

и като нещастника пръв

бягах от всяко щастие

и прегръщах всяко нещастие!

Кого ли не бях,

но само едно не успях

и него с болка разбрах,

че  себе си единствено не бях!

© Никой Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Явно можеш да бъдеш себе си. Избрал си Поезията, а тя има силата да провокира. Ти успяваш, поете. Друг е въпроса В кого? какво?! Не може от кошница с ябълки да извадиш комета! Поздравявам те.
  • Браво Ники!Огънче си ти!
    Поздрави!
  • На мен пък ми хареса!Защо даваме определения,кой е светъл,кой е тъмен...поза,доброта...Всичко е индивидуалност!И авторът е писал това,защото така го е чувствал.Как иначе!
    Добро утро!
  • Не знам, но като прочетох още днес стиха, се замислих над идеята - дали и смъртта не може да бъде светлина в ...тунела?! И защо трябва да си себе си, ако друг ти дърпа конците...А може би точно тогава лирическия е бил Себе си?! Защо не?
    Защото точно живота понякога ни поставя в неудобни "пози".
    Поздрав, Ники!
    Стихът ти ми допадна, и не само, замисли ме!
  • "... поза е последната дума, която може да се използва са това, което пиша!"

    Това е твое твърдение за използваната от мен дума. Естествено бях длъжна да се аргументирам.
    А твърдението на Таня пък ме впечатли със своята абсурдност.
    Нищо повече. Ни най-малко желание за спор. Ена е права за сензитивността. Сигурно е непоносимо да живееш с чувството, че никога не си бил себе си.

  • Сладурковци, стихът е готин!
    Приемам го изцяло и приветствам автора!!!
    Има едно понятие - сензитивност...
    И тя е уникална за всеки... толкова е банално... всички го знаем.
    Благодаря ти, Безкомпромисен (Никой )!!!
  • Добре де...не те разбирам ,когато нещо не ми харесва не го коментирам ежеминутно!Ам..и не знам какво е това твое желание за спор..глупаво е!Хубаво повече си видяла от мен,знаеш повече ама не ме нападай!Не знам защо се ядосваш толкова-само мога да съм благодарен,че така съм те провокирал!
    Николай
  • Таня, извинявай, но ми се струва, че това не може да е истина. Ти си на 36. Нима нямаш деца? Нима не си себе си с тях? А с родителите си? Нима и с тях не си себе си. И ако е така - как живееш? Защо се мъчиш по този начин?
  • Понякога не можем да бъдем себе си - с причина или без!Как те разбирам, Ники - аз която само в стих съм себе си!
    Стихът ти ме докосна!
  • Смятам, че поза заема всеки, който твърди нещо за себе си, което не отговаря на истината. Твърдението на лирическия, че никога не е бил себе си, едва ли отговаря на истината. А мисля, че не е истина, защото няма човек, който да не е имал възможност да избира какъв да бъде. Дори осъдения на доживотен затвор за масови предумишлени убийства престъпник, преди това е бил себе си – когато е извършвал престъпленията. (Това е само груб пример, който моля да не се възприема като сравнение с когото и да било.)
    Колкото за светлината... автора може и да е светъл човек - не го познавам, но лирическия, който твърди за себе си, че е бил смърт и омраза... не го възприемам като светъл. Затова и определянето на цветността на хората е твърде субективно. Светлия за един може да е тъмен за друг и обратното.
  • "Кого ли не бях,
    но само едно не успях
    и него с болка разбрах,
    че себе си единствено не бях!"

    Навреме си го разбрал! БЪДИ СЕБЕ СИ!!!
  • Бъди! Хубав стих! Поздрав!
  • Веси-старшно много ти благодаря за прекрасния поздрав!Целувам те!А ти утре също бъди,защото те чака една изненада!
    Юлия-ПОЗА....???Неграмотно написано или тъпо, или лошо, но поза е последната дума, която може да се използва са това, което пиша!И да не забравяме, че хората са измислили "измислицата"!Ам, не виждам и връзката между годините и бъденето!Но както и да е ...радвам се, че стихът ми те е накарал да го изкоментираш!
    Nicol-на теб също благодаря-радвам се,че осветих хоризонта!
  • Брилиантен стих, Ники! Ах, как те разбирам само! Обичам те, момче мило!
    Музикален поздрав за теб! <a href=http://www.vbox7.com/play:13ecdda8>УТРЕ! БЪДИ!</a>
  • О, нееее... Това е само поза и думи. Човек ВИНАГИ е себе си, с изключение, когато е насилен отвън да бъде друг. Но се питам кога си имал време да бъдеш всичко това, когато си едва на 17.
Propuestas
: ??:??