БЯХ МИСЪЛ

... понякога се чудя и се мая какво ли още правя в този свят? –

наместо да си отлетя в Безкрая, където братът всекиму е брат,

където всички хора са добрички и никой никому не сторва зло,

да пея цял ден с пролетните птички над чашата ми с тихото мерло,

където Бог за обич ни събира във свят за Мир, Любов и Доброта,

и смислите пресветли на Всемира във благите му приказки чета,

дали и мен ще ме приеме в Рая? – или ще ме зачеркне на черта,

където най-подир ще се позная! – Човек, дошъл за Обич на света,

каквото пях, изплаках – и написах, ще си потъне в мъртвите треви.

През този свят преминах като мисъл, която никой тъй не улови.