Бях стих... И копнеж... И сърце...
Аз всички посоки към тебе изстрадах,
разбивах се в зли ледове -
събирах парчетата, пак продължавах...
Деляха ни с теб светове!
Деляха ни думи, горчиви обиди
и много въпроси "защо"...
Сега съм пред теб. Ти дали ще ме видиш?
Дано ме познаеш, Любов!
Защото, откакто си тръгна, съм сляпа -
за мене залезе света!
Прости ми, Любов! Не заключвай вратата! -
Измръзнах отвън, на студа...
С надежда последна, искрица да хвана,
към тебе протягам ръце...
Че днес съм кървяща от спомени рана...
( Бях стих... И копнеж... И сърце...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Челебиева Всички права запазени
